19.09.2016 г., 8:04 ч.

Сън от мечти 

  Поезия » Любовна
447 2 9

 

Когато се спуска вечерният здрач
и щурците бавно замлъкнат,
аз притварям очи и потъвам в съня,
в мойто царство на нощния вик.

 

И политам на облак от звезден воал
към мечтите си дръзки и восъчни,
да догоня за миг своя приказен свят,
пълен с цветни вълшебни зори.

 

И щастлива рисувам пъстроцветна дъга,
след прохладния есенен дъжд,
взимам късче палитра от мойта душа
и я вплитам в свойте мечти.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Восъчни мечти интетесна.хрумка
  • Светла и Владимир, благодарности за отношението Ви към стихчето и към мен.
  • Истинско удоволствие...
  • Харесах!
  • Благодаря на всички!
    Няма да крия, много ми е приятно вашето присъствие.
  • Мечтата трябва да се сбъдне, за да се появи следваща... Спрат ли да се сбъдват мечтите, спираш да вярваш, спреш ли да вярваш, новите мечти започват да намаляват... Такива сънища ни спасяват...
  • Мечтите трябва да имат свой - отделен живот от реалността. За да не се анихират.
    Красив опит за поезия, Дочка. Поздрав!
  • "И щастлива рисувам пъстроцветна дъга,
    след прохладния есенен дъжд,
    взимам късче палитра от мойта душа
    и я вплитам в свойте мечти."

    Поздравления от мен!
  • Сънуваме мечтите си, но защо не се сбъдват? Харесах!
Предложения
: ??:??