Когато се спуска вечерният здрач
и щурците бавно замлъкнат,
аз притварям очи и потъвам в съня,
в мойто царство на нощния вик.
И политам на облак от звезден воал
към мечтите си дръзки и восъчни,
да догоня за миг своя приказен свят,
пълен с цветни вълшебни зори.
И щастлива рисувам пъстроцветна дъга,
след прохладния есенен дъжд,
взимам късче палитра от мойта душа
и я вплитам в свойте мечти.
© Дочка Г All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
