Sep 19, 2016, 8:04 AM

Сън от мечти 

  Poetry » Love
491 2 8

 

Когато се спуска вечерният здрач
и щурците бавно замлъкнат,
аз притварям очи и потъвам в съня,
в мойто царство на нощния вик.

 

И политам на облак от звезден воал
към мечтите си дръзки и восъчни,
да догоня за миг своя приказен свят,
пълен с цветни вълшебни зори.

 

И щастлива рисувам пъстроцветна дъга,
след прохладния есенен дъжд,
взимам късче палитра от мойта душа
и я вплитам в свойте мечти.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Восъчни мечти интетесна.хрумка
  • Светла и Владимир, благодарности за отношението Ви към стихчето и към мен.
  • Истинско удоволствие...
  • Харесах!
  • Благодаря на всички!
    Няма да крия, много ми е приятно вашето присъствие.
  • Мечтата трябва да се сбъдне, за да се появи следваща... Спрат ли да се сбъдват мечтите, спираш да вярваш, спреш ли да вярваш, новите мечти започват да намаляват... Такива сънища ни спасяват...
  • Мечтите трябва да имат свой - отделен живот от реалността. За да не се анихират.
    Красив опит за поезия, Дочка. Поздрав!
  • Сънуваме мечтите си, но защо не се сбъдват? Харесах!
Random works
: ??:??