1.06.2011 г., 11:26

Сън-реалност...

758 0 17

Рисувам облаци в съня си

и жално трепка моята ръка,

болезнено мълвя си

кога ще свърши нещастието по света.

Дайте ми вълшебна гума,

да изтрия болката и глада,

една приятна топла дума,

да прогони злото и смъртта.

Рисувам облаци в съня си,

опръскани с лазурна белота,

душата ми пътуваща пренася

прегръдката от нежна топлота.

Но ето, че събудих се отново

и светът е същият нещастен,

всеки пазещ гнездото си орлово

и с проблемите си съпричастен...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, iren5 (Ирен ) И аз ако я имах, бих я поделила с повече хора за да става триенето по бързо... Поздрави сърдечни!!!
  • Ако имах гума такава аз,
    бих я разделила с тебе в този час.
    Тогава като сме две може би -
    ще успеем да изтрием болката и глада...Дали?
  • Благодаря за хубавите ти думи Rimoza (Кръстина Тодорова) Поздрави сърдечни от мен и светли да са дните ти!!!
  • Много ми хареса стиха ти, актуално послание съдържа!
    Поздрави и за тъжната лирическа и за прекрасната поетеса!
    Пожелавам занапред само щастливосбъднати мечти и късмет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Симеон!!! Приятно ми е да пиша името ти ... така се казва синът ми!!! Поздрави сърдечни и светъл да е денят ти!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...