Рисувам облаци в съня си
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума,
да изтрия болката и глада,
една приятна топла дума,
да прогони злото и смъртта.
Рисувам облаци в съня си,
опръскани с лазурна белота,
душата ми пътуваща пренася
прегръдката от нежна топлота.
Но ето, че събудих се отново
и светът е същият нещастен,
всеки пазещ гнездото си орлово
и с проблемите си съпричастен...
© Елeна All rights reserved.
И аз ако я имах, бих я поделила с повече хора за да става триенето по бързо... Поздрави сърдечни!!!
Поздрави сърдечни от мен и светли да са дните ти!!!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
