1 июн. 2011 г., 11:26

Сън-реалност...

765 0 17

Рисувам облаци в съня си

и жално трепка моята ръка,

болезнено мълвя си

кога ще свърши нещастието по света.

Дайте ми вълшебна гума,

да изтрия болката и глада,

една приятна топла дума,

да прогони злото и смъртта.

Рисувам облаци в съня си,

опръскани с лазурна белота,

душата ми пътуваща пренася

прегръдката от нежна топлота.

Но ето, че събудих се отново

и светът е същият нещастен,

всеки пазещ гнездото си орлово

и с проблемите си съпричастен...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, iren5 (Ирен ) И аз ако я имах, бих я поделила с повече хора за да става триенето по бързо... Поздрави сърдечни!!!
  • Ако имах гума такава аз,
    бих я разделила с тебе в този час.
    Тогава като сме две може би -
    ще успеем да изтрием болката и глада...Дали?
  • Благодаря за хубавите ти думи Rimoza (Кръстина Тодорова) Поздрави сърдечни от мен и светли да са дните ти!!!
  • Много ми хареса стиха ти, актуално послание съдържа!
    Поздрави и за тъжната лирическа и за прекрасната поетеса!
    Пожелавам занапред само щастливосбъднати мечти и късмет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Симеон!!! Приятно ми е да пиша името ти ... така се казва синът ми!!! Поздрави сърдечни и светъл да е денят ти!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...