1 jun 2011, 11:26

Сън-реалност...

  Poesía » Otra
764 0 17

Рисувам облаци в съня си

и жално трепка моята ръка,

болезнено мълвя си

кога ще свърши нещастието по света.

Дайте ми вълшебна гума,

да изтрия болката и глада,

една приятна топла дума,

да прогони злото и смъртта.

Рисувам облаци в съня си,

опръскани с лазурна белота,

душата ми пътуваща пренася

прегръдката от нежна топлота.

Но ето, че събудих се отново

и светът е същият нещастен,

всеки пазещ гнездото си орлово

и с проблемите си съпричастен...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, iren5 (Ирен ) И аз ако я имах, бих я поделила с повече хора за да става триенето по бързо... Поздрави сърдечни!!!
  • Ако имах гума такава аз,
    бих я разделила с тебе в този час.
    Тогава като сме две може би -
    ще успеем да изтрием болката и глада...Дали?
  • Благодаря за хубавите ти думи Rimoza (Кръстина Тодорова) Поздрави сърдечни от мен и светли да са дните ти!!!
  • Много ми хареса стиха ти, актуално послание съдържа!
    Поздрави и за тъжната лирическа и за прекрасната поетеса!
    Пожелавам занапред само щастливосбъднати мечти и късмет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти, Симеон!!! Приятно ми е да пиша името ти ... така се казва синът ми!!! Поздрави сърдечни и светъл да е денят ти!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...