Самодива (Вики)
535 5960
4.07.2019 г., 17:10 ч.

Сън в лудостта 

  Поезия » Друга
661 4 3

По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...

Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето,
утре алчно захапваме чуждия плод – суета...
И си вярваме, Боже, че е длъжно за нас всяко съмване
да огрява деня, според нашите зли сетива.

За пореден каприз жадно правим парад от очакване,
смело съдим и трудно прощаваме чуждия грях.
Че добри сме, а крив е светът, без покой се оплакваме – 
огледалото в него да видим, комай ни е страх.

Иронично се смее луната над димните кръгове
и отива си времето, яхнало облак брадат...
Пак безпаметно спим на забравата лепкава в ъгъла
и си вярваме, в своята глупост, че жив е сънят.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??