Сънища
Сънища
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца.
Явно сън е била тяхната среща -
нужен за тази мокра сълза,
а камбаната там - високо, отсреща
плаши нежната малка бреза?
Но защо попресипнал звънецът
трепери под нечия длан?
Две очи златно-зелени целуват
страховете под пухкав юрган.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
