Сънища
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца.
Явно сън е била тяхната среща -
нужен за тази мокра сълза,
а камбаната там - високо, отсреща
плаши нежната малка бреза?
Но защо попресипнал звънецът
трепери под нечия длан?
Две очи златно-зелени целуват
страховете под пухкав юрган.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
