yotovava (Валентина Йотова)
2570 21671
14.10.2022 г., 20:18 ч.  

Сънища наяве 

  Поезия » Философска
237 4 16

СЪНИЩА НАЯВЕ

 

Бялата слана по хълма на талази запълзя.

Даже – миг преди да съмне – слезе в близките лозя.

И когато я погали слънчицето с топла длан,

заискриха рой кристали край порутения храм.

Бе замлъкнала реката – ледна роба я плени.

Гладен дебнеше котакът три врабчета отстрани.

Кривият комин въздъхна – по-самотен отпреди.

Кой ли огън ще му стъкне, че подир да закади,

да припука във оджака, хляб да бухне под месал.

Има ли кого да чака вратникът – от студ примрял?

Да посрещне драги гости – от далечен, дълъг път.

И макар че е сред пости – сладко да се нагостят –

с топла бобена чорбица, с дъх на джоджен и селим,

лучец дребен и солчица и да пийнат благ пелин.

Сън сънувам сто години... Има ли небесен Рай?

Боже, моля те, върни ме в свидния ми роден край!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??