Сънища наяве
СЪНИЩА НАЯВЕ
Бялата слана по хълма на талази запълзя.
Даже – миг преди да съмне – слезе в близките лозя.
И когато я погали слънчицето с топла длан,
заискриха рой кристали край порутения храм.
Бе замлъкнала реката – ледна роба я плени.
Гладен дебнеше котакът три врабчета отстрани.
Кривият комин въздъхна – по-самотен отпреди.
Кой ли огън ще му стъкне, че подир да закади,
да припука във оджака, хляб да бухне под месал.
Има ли кого да чака вратникът – от студ примрял?
Да посрещне драги гости – от далечен, дълъг път.
И макар че е сред пости – сладко да се нагостят –
с топла бобена чорбица, с дъх на джоджен и селим,
лучец дребен и солчица и да пийнат благ пелин.
Сън сънувам сто години... Има ли небесен Рай?
Боже, моля те, върни ме в свидния ми роден край!
© Валентина Йотова All rights reserved.
