laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
6.07.2011 г., 21:54 ч.

Съновидения 2 

  Поезия » Друга
432 0 3

Сънувах, че съм падащо листо,

загубило опората на клоните.

И моето природно естество

променяше се бавно през сезоните.

 

Бях бебешки зелено като мъх.

После внезапно – пролетно и лудо.

Южнякът буен с младия си дъх

ме вдъхновяваше. С каква почуда

 

посърнах, изгорях в страстта  на юли.

(А може би и малко помъдрях).

През есента, със аромат на дюли,

внезапно златен стана моят смях.

 

И аз разбрах – щастливо съм живяло,

но  идва край на земния ми път.

И безпощадни, бели, зимни хали

в прегръдка ледна ще ме приютят...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??