Съновидения 2
Сънувах, че съм падащо листо,
загубило опората на клоните.
И моето природно естество
променяше се бавно през сезоните.
Бях бебешки зелено като мъх.
После внезапно – пролетно и лудо.
Южнякът буен с младия си дъх
ме вдъхновяваше. С каква почуда
посърнах, изгорях в страстта на юли.
(А може би и малко помъдрях).
През есента, със аромат на дюли,
внезапно златен стана моят смях.
И аз разбрах – щастливо съм живяло,
но идва край на земния ми път.
И безпощадни, бели, зимни хали
в прегръдка ледна ще ме приютят...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
