Насън поисках да летя
и в миг крила разперих.
Достигнах чак накрай света,
от радост потреперих.
Насън красива бях, добра
и някак безпогрешна.
Животът бе за мен игра,
невероятно смешна.
В съня си проговорих лесно
на няколко езика.
Бях мила, търпелива, честна
и някак многолика.
В съня си виждах се така,
каквато се мечтаех -
спокойна, девствена река
и път, отвеждащ в Рая.
Как всичко дала бих да може
сънят да трае вечно.
Възможно да е невъзможното,
а близкото – далечно.
Сънят да ми е бял покров
и чакана награда,
внезапно сбъдната любов,
спасение от Ада...
© Нина Чилиянска Всички права запазени