Сънувах, че пак сънувам…
Сънувах
че пак
сънувам…
Вървях, спрях, чаках те.
Видях те, ти спря…
Прегърнах те.
Вдигна ме, притисна ме.
Отпуснах се, обичам те…
Разходихме се, смехът ти още кънти в ушите ми.
Думи, погледи, прегръдки...
Загубиха се…
Всичките…
Отделно… аз...
Ти…
Но завинаги
“аз и ти”…
В едни различни времена…
Аз и ти…
Може би…
Сами…
Ха-ха…
Дали…??
Сънувах, че пак сънувам…
И...
Ти бе до мен…
А сега…
Аз… сама...
Ти… С нея…
Разделихме се… прегърна ме…
“Усещам как гласът ти трепти… на гърдите ми…” каза тихо
и ме стисна… затворих очи…
Отворих ги…
Пусна ме… помаха ми… и ми обеща…
Някога отново… пак така…
Прибрах се и сънувах, че пак сънувам…
Водата отми болката…
Спрях.
Огледах се…
Живота продължи… и отново този сън…
Сама…
С теб.
Сами…
Аз…
И…
Ти…
Може би…
Завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еми Всички права запазени
