8.05.2007 г., 16:03  

Сънувах сън

856 0 7

 

Сънувах сън -

над върховете,

на синя планина летях.

 

Бях птица -

бях орел 

и със крилете,

могъщи мои,

въздуха гребях.

 

Докоснах слънцето,

целунах хоризонта,

почувствах утрото

сребристо над света,

сърцето си усетих

да пулсира в -

във "жилите" ми,

стопли се кръвта...


И както ехо,

ехото настига,

от връх на връх,

сред горда планина -

настигнах вятъра

и с писък над всемира,

проклех трикратно

всяка суета,

на земното,

което ни възпира

да бъдем вечни,

като вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...