Сънувах сън
Сънувах сън -
над върховете,
на синя планина летях.
Бях птица -
бях орел
и със крилете,
могъщи мои,
въздуха гребях.
Докоснах слънцето,
целунах хоризонта,
почувствах утрото
сребристо над света,
сърцето си усетих
да пулсира в -
във "жилите" ми,
стопли се кръвта...
И както ехо,
ехото настига,
от връх на връх,
сред горда планина -
настигнах вятъра
и с писък над всемира,
проклех трикратно
всяка суета,
на земното,
което ни възпира
да бъдем вечни,
като вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
