8 may 2007, 16:03  

Сънувах сън

  Poesía
861 0 7

 

Сънувах сън -

над върховете,

на синя планина летях.

 

Бях птица -

бях орел 

и със крилете,

могъщи мои,

въздуха гребях.

 

Докоснах слънцето,

целунах хоризонта,

почувствах утрото

сребристо над света,

сърцето си усетих

да пулсира в -

във "жилите" ми,

стопли се кръвта...


И както ехо,

ехото настига,

от връх на връх,

сред горда планина -

настигнах вятъра

и с писък над всемира,

проклех трикратно

всяка суета,

на земното,

което ни възпира

да бъдем вечни,

като вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...