May 8, 2007, 4:03 PM  

Сънувах сън

  Poetry
855 0 7

 

Сънувах сън -

над върховете,

на синя планина летях.

 

Бях птица -

бях орел 

и със крилете,

могъщи мои,

въздуха гребях.

 

Докоснах слънцето,

целунах хоризонта,

почувствах утрото

сребристо над света,

сърцето си усетих

да пулсира в -

във "жилите" ми,

стопли се кръвта...


И както ехо,

ехото настига,

от връх на връх,

сред горда планина -

настигнах вятъра

и с писък над всемира,

проклех трикратно

всяка суета,

на земното,

което ни възпира

да бъдем вечни,

като вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...