Сънувах сън
Сънувах сън -
над върховете,
на синя планина летях.
Бях птица -
бях орел
и със крилете,
могъщи мои,
въздуха гребях.
Докоснах слънцето,
целунах хоризонта,
почувствах утрото
сребристо над света,
сърцето си усетих
да пулсира в -
във "жилите" ми,
стопли се кръвта...
И както ехо,
ехото настига,
от връх на връх,
сред горда планина -
настигнах вятъра
и с писък над всемира,
проклех трикратно
всяка суета,
на земното,
което ни възпира
да бъдем вечни,
като вечността.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
