Сънувах сън
Сънувах сън, в който те обичах,
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара,
галят нежно сърцето ми горещо
и всяка нота бе, любовна гара,
запазила места за наши срещи.
Звезди пулсират с такта на сърцата,
потрепват зад синия декор
и въздишката, родена в мъглата,
отеква сред безкрайния простор.
В тишината стъпваме без думи,
по мостове от шепнещи мечти,
любовта ни с небесните си кули,
примамва ни, в свойте висини.
Събудих се, а още те обичах,
с душата ми потънала в захлас
и цялата вселена ми приличаше,
на този сън роден от твоя глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
