Сънувах те
Сънувах те във нощ проклета
и в бледен сън пресътворих
чертите ти, косите, силуета,
и пак във себе си те аз открих.
Сънувах те измислено неистинна,
сънувах и не вярвах, че дори
като овехтяла страница... прелистена,
през пръстите ми ще преминеш ти...
Сънувах те, но пак недосънувах,
мечтах за теб, ала недомечтах,
и все на силен се преструвах,
и мислех, че не ще те мисля пак.
Но ти не искаше да си отидеш
и в сънищата ми убежище скрепи
една-единствена - миражно бледа,
от спомени ума ми изгори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Георгиев Всички права запазени
