Сънувах те нощес
Сънувах те нощес
Сънувах те нощес, но се събудих
от звук неясен нейде в тишината.
Сънувах, че молитвите ми чути са
и споделил си любовта ми свята.
Сънувах те в костюм, с букет в ръце,
към мен да бързаш с поглед романтичен.
Безкрайно влюбено бе твоето лице.
В тоз миг към теб аз силно се затичах.
В мига благословен на допир нежен,
квартален котарак събори кофа.
Тя издрънча по пода в лед заскрежен,
прекъсвайки любовната ми строфа.
Очи отворих, лампата проблесна,
вратата вън аз чух, че се отвори.
И миг пред мен застана ти, Прекрасен,
с усмивка ведра ти ми заговори:
„Дано не те събуждам, че е рано.
Но розите за теб са. Ще изсъхнат.”
„Обичам те” – отвърнах замечтано
и спомних си съня. Сънят се сбъдна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
