Сънувах те, ти беше ми в съня.

Докоснах те, погалих ти ръката.

Усмивката ти влезе ми в ума,

като че ли за първи път те опознавах!

В очите взираше се толкова дълбоко...

едва успявах да ти устоя.

Обичах те, желаех те, ти огън!

Сънувах те, ти беше ми в съня.

Дори не трепнах, вътрешно горях,

сдържах се, после пак ръка протегнах...

неизвестно как - отново спрях,

дъх затаих – сърцето трепна.

До мене беше, близо, както никога преди!

Не знаех, че е сън - със тебе бях.

Една целувка само! И ще полетим!

Дори не трепнах. Вътрешно горях.

Секунда-две и мой си вече, зная,

очи затварям, чакам те с надежда,

къде е на мъчението края?

Очакване побъркващо, копнежи...

Почти усетих топлината от дъха ти,

мирисът ти безвъзвратно ме омая...

И преди го исках, сигурно стотици пъти,

секунда-две и мой си вече, зная!

И в миг завива рязко автобусът!

Телата се допряха, мислех – ще умра!

Докосвам те - гориш на първи усет,

и втори... трети... продължавам... аз горя!

Едва докосвам те, а сякаш сме едно!

Как е възможно, толкова да ме допусна?

Не мога! Не разбирам! Как? Защо?

И в миг - завива рязко автобусът.

Отново сме на крачка разстояние.

Значение има ли? *Хм* Нали си тук!

Погледнах те... главата се замая...

Прости ми... но не си бил ти в съня ми... беше друг...