8.09.2014 г., 19:27

Сънувам ли свят на поезия?

1.4K 0 23

 

 

СЪНУВАМ ЛИ СВЯТ НА ПОЕЗИЯ?

 

Сънувам ли свят на поезия?

Дръвчета ми махат с ръка,

оглеждам се в слънчево езеро

и светлото в мен се втъка.

 

 

Събуждам се в цвете небесно,

отпивам от росен нектар.

И пея си с вятъра песен

за обич на силен жетвар.

 

 

Плета пеперудени нишки

и връзвам добрите дела.

От лошото семе поникват

цветя, но с бодливи жила.

 

 

Заспивам в дъждовните облаци,

пак вдишала земния рай.

Повярвай в душите особени –

възкръсват от вечен Безкрай.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...