СЪНУВАМ ЛИ СВЯТ НА ПОЕЗИЯ?
Сънувам ли свят на поезия?
Дръвчета ми махат с ръка,
оглеждам се в слънчево езеро
и светлото в мен се втъка.
Събуждам се в цвете небесно,
отпивам от росен нектар.
И пея си с вятъра песен
за обич на силен жетвар.
Плета пеперудени нишки
и връзвам добрите дела.
От лошото семе поникват
цветя, но с бодливи жила.
Заспивам в дъждовните облаци,
пак вдишала земния рай.
Повярвай в душите особени –
възкръсват от вечен Безкрай.
© Санвали Всички права запазени