Сънувам те, море
загадъчно и диво.
С коси от водорасли,
но винаги щастливо.
Със оня топъл дъх
на бяла морска пяна,
която от сребро
блести като изпрана.
Сънувам те, море
започващо от плажа
и стигащо, ей там –
далече зад пейзажа.
С фуражка от небе
захлупена нехайно.
Сънувам те, море!
Сънувам те, безкрайно!
© Георги Ревов Всички права запазени
Много ми хареса!