Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец
разлиства зимната фъртуна,
чете поемите небесни,
разчорлените бели букли
фуриите пилеят бесни.
Вятърът – премръзнал циганин –
потропва късо и припряно.
Храстите, до голо стригани –
с бръснач на контра и без пяна – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация