22.01.2013 г., 15:54 ч.

Сънуване на зимна пряспа 

  Поезия
1002 0 3

Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец

разлиства зимната фъртуна,
чете поемите небесни,
разчорлените бели букли
фуриите пилеят бесни.

Вятърът – премръзнал циганин –
потропва късо и припряно.
Храстите, до голо стригани –
с бръснач на контра и без пяна –

стърчат като чеплъци криви
връз синьо-ледената пустош.
И е красиво, толкова красиво,
та чак не искаш да пропуснеш

премръзналия танц вихрулков,
скрежноскровите му коварства
и щипането му по бузките
с невидими и остри палчета.

Дъха си  в тъничък свистеж,
в спирала виждаш как извива
и ти се иска тука да поспреш
и да заспиваш...
                           ... И заспиваш...

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??