Сънуване на зимна пряспа
Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец
разлиства зимната фъртуна,
чете поемите небесни,
разчорлените бели букли
фуриите пилеят бесни.
Вятърът – премръзнал циганин –
потропва късо и припряно.
Храстите, до голо стригани –
с бръснач на контра и без пяна –
стърчат като чеплъци криви
връз синьо-ледената пустош.
И е красиво, толкова красиво,
та чак не искаш да пропуснеш
премръзналия танц вихрулков,
скрежноскровите му коварства
и щипането му по бузките
с невидими и остри палчета.
Дъха си в тъничък свистеж,
в спирала виждаш как извива
и ти се иска тука да поспреш
и да заспиваш...
... И заспиваш...
© Валентина Йотова All rights reserved.
