22 янв. 2013 г., 15:54

Сънуване на зимна пряспа 

  Поэзия
731 0 3

Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец

разлиства зимната фъртуна,
чете поемите небесни,
разчорлените бели букли
фуриите пилеят бесни.

Вятърът – премръзнал циганин –
потропва късо и припряно.
Храстите, до голо стригани –
с бръснач на контра и без пяна –

стърчат като чеплъци криви
връз синьо-ледената пустош.
И е красиво, толкова красиво,
та чак не искаш да пропуснеш

премръзналия танц вихрулков,
скрежноскровите му коварства
и щипането му по бузките
с невидими и остри палчета.

Дъха си  в тъничък свистеж,
в спирала виждаш как извива
и ти се иска тука да поспреш
и да заспиваш...
                           ... И заспиваш...

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??