Сънувано
На Д.
Душите ни се срещнаха насън.
Валеше в мен неясният ти шепот.
Дали от миналото беше звън?
Или дочух от бъдещето екот?
На любовта по звездните пътеки
до края на живота си вървим.
Но кръста ѝ да носим е нелеко!
Превръща тя на кладата си в дим
себични страсти, пламвали преди…
а въглените тлеят, без да гаснат!
Но знам, каквото и да отреди
Всевишният за нас, ще е прекрасно!
Сърцето своя полет ли предчувства?
Усещам още топлите ти устни…
Албена Димитрова
19.06.2022.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
