Сънувано
На Д.
Душите ни се срещнаха насън.
Валеше в мен неясният ти шепот.
Дали от миналото беше звън?
Или дочух от бъдещето екот?
На любовта по звездните пътеки
до края на живота си вървим.
Но кръста ѝ да носим е нелеко!
Превръща тя на кладата си в дим
себични страсти, пламвали преди…
а въглените тлеят, без да гаснат!
Но знам, каквото и да отреди
Всевишният за нас, ще е прекрасно!
Сърцето своя полет ли предчувства?
Усещам още топлите ти устни…
Албена Димитрова
19.06.2022.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
