Сънувано... по светло
По Мислите се трупат! И те питат!
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил,
в най-смутното - на хорската Душа,
сега, навярно – път, да им отвориш,
ще си дохождат, като в нивата, Орач!
Не се предаваш! Но и нямаш право!
Какво си сбъркал? Може би - в това,
че смятал си доброто, ти, за слабост,
за Любовта пък – скромен... капитал!
Човечец си,... а толкоз сте раними,
минавате през всичко, тук, в Галоп,
но вашата Сполука, лъскав грим е,
размазан, по житейското... платно!
Грях трупате, с жълтиците, в кесия,
а съвестта си, хвърляте... разделно!
Опашките, пред църквици, се вият,
но чудо, туй е – само на Великден!
Но ти защо си - по-различна серия,
нали, уж бяхте, Всичките от... кал?
Когато, после, почнаха Промените,
дали не си отсъствал? Или... спал?
Да ти помогна, казваш? Ще опитам!
Но,... не хортувай с дяволи! А щом,
от чужд Бокал, отпиваш - до насита
и давай, вписах... в древния Закон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
