Летя в безкрайното небе,

сякаш някой нежно за ръка ме води.

Не виждам никакво лице,

но усещам как във спомени се ровя. 

Над мен се разпери сякаш птица,

ал обърнах се и онемях.

Видях криле на нежна хубавица,

сетне лицето й съзрях. 

Сълзите й се ронеха безкрайно,

пълнеха сякаш земните недра.

Гледаше да бъде мъничко потайно,

въпреки че вече ме съзря. 

Очите й сякаш с радост се напиха,

спряха вече безкрайните сълзи.

Сърцата поробени оковите разбиха,

тя за нов живот се прероди. 

Мечтите й се върнаха отново,

желанията й смелост придобиха.

Вече всичко бе за животът й готово,

крилете й, на земята, в нозе се претопиха.