Летя в безкрайното небе,
сякаш някой нежно за ръка ме води.
Не виждам никакво лице,
но усещам как във спомени се ровя.
Над мен се разпери сякаш птица,
ал обърнах се и онемях.
Видях криле на нежна хубавица,
сетне лицето й съзрях.
Сълзите й се ронеха безкрайно,
пълнеха сякаш земните недра.
Гледаше да бъде мъничко потайно,
въпреки че вече ме съзря. ...