Сънят ми щом в безсъница се влюби
Нощта притихва, вън звезда примига...
И двете знаем – няма да заспи.
Душата ми разтворил като книга,
чете я вятър в старите липи.
Свещта рисува руни по тавана,
часовникът - орисник все мълчи.
Сънят ми сто безсъници е хванал
и им целува звездните очи...
И спомените нежни, или груби,
ту милват, ту изписват стих суров...
Сънят ми щом в безсъница се влюби,
тъгата ми умира от любов.
А после пак възкръсва птица Феникс
и стих си проси – да я утеша.
За влюбени, добри и заблудени,
от книгата на моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
