Сънят ми щом в безсъница се влюби

2.08.2024 г., 0:13 ч.

Поезия

118 1 2

Нощта притихва, вън звезда примига...
И двете знаем – няма да заспи.
Душата ми разтворил като книга,
чете я вятър в старите липи.

Свещта рисува руни по тавана,
часовникът - орисник все мълчи.
Сънят ми сто безсъници е хванал
и им целува звездните очи...

И спомените нежни, или груби,
ту милват, ту изписват стих суров...
Сънят ми щом в безсъница се влюби,
тъгата ми умира от любов.

А после пак възкръсва птица Феникс
и стих си проси – да я утеша.
За влюбени, добри и заблудени,
от книгата на моята душа.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.