Нощта се спуска вече доста рано,
напомняща, че времето лети.
Шумът утихна, леглото е постлано,
във ъгъла дори и шкафът спи.
Замлъкнаха щурците,
уж бяха ми другари...
в безсънните ми нощи
все за мен са пяли..
Ръката ти притиска ме, а ти така отнесен във съня...
Без думи сякаш питаш ме - защо и аз не спя?!
© Жанета Осипова Всички права запазени