B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3663
5.07.2009 г., 0:34 ч.

Сънят на поета 

  Поезия » Гражданска
719 0 8

Сънят на поета

 

Аз мисля си, че съм поет.

Избрал съм своята Голгота.

Сънувах лавровия си венец,

а трънен сложи ми животът.

 

Понесъл тежкия си кръст,

отслабнал и отчаян,

сънувах, че съм станал тлъст,

финансово главозамаян.

 

Живот, като балон описан,

надувах всеки ден,

а той за гърлото ме стисна -

разпъна кръста в мен.

 

Сънувах се възседнал кон,

с криле изящни увенчан,

а всъщност яздех боров клон

и тайно станал бях за срам.

 

Заспал съм невечерял вън.

Бездомен аз стареех.

Сънувах, че сънувам сън,

а то в кошмар живеех.

 

Нощта поглъща пламенната реч,

денят присветва със запалка.

Сънувах, че размахвам меч -

събуждам се, размахал химикалка.

 

Възкръсвам пръснат по земята -

целувам всеки божи дар.

С любов събудил съм цветята,

отмивайки духовния пожар.

 

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??