Сънят на поета
Сънят на поета
Аз мисля си, че съм поет.
Избрал съм своята Голгота.
Сънувах лавровия си венец,
а трънен сложи ми животът.
Понесъл тежкия си кръст,
отслабнал и отчаян,
сънувах, че съм станал тлъст,
финансово главозамаян.
Живот, като балон описан,
надувах всеки ден,
а той за гърлото ме стисна -
разпъна кръста в мен.
Сънувах се възседнал кон,
с криле изящни увенчан,
а всъщност яздех боров клон
и тайно станал бях за срам.
Заспал съм невечерял вън.
Бездомен аз стареех.
Сънувах, че сънувам сън,
а то в кошмар живеех.
Нощта поглъща пламенната реч,
денят присветва със запалка.
Сънувах, че размахвам меч -
събуждам се, размахал химикалка.
Възкръсвам пръснат по земята -
целувам всеки божи дар.
С любов събудил съм цветята,
отмивайки духовния пожар.
© Борис Борисов All rights reserved.
