Нима за всички типове съм писал
Издаде първа книга сатирика,
представиха я, както подобава.
Колегите го мило поздравиха,
размекна се душата му корава.
А през нощта поетът засънува:
виновните за будните му нощи -
героите, във книга обрисувал,
явиха му се в ролята на гости.
И стаичката взе да омалява
от толкова народ различен тука.
Та вдигна се една страхотна врява,
дори съседът, разгневен, почука.
Наред с чиновници и политици,
свекърви, мутри, зетьове и тъщи,
и анонимните алкохолици –
и те довтасали във тази къща!
И ето, че поетът се стъписа,
видял компанията разнородна:
„Нима за всички типове съм писал?
Егати мисията благородна!”
И всеки от тълпата неприветна,
за гушата напира да го хване...
А мутрата такъв юмрук му светна,
отгоре сякаш рухна му тавана!...
Разсърдена от нещо яка тъща
от ъгъла го плаши със метлата,
алкохоликът също му се мръщи –
в ръка държи шише като граната!...
Студена пот обля във миг поета,
за радост пък веднага се събуди:
„Добре, че проработи ми късмета,
че тези хубавци какви са луди!...”
Изкъпан, бръснат и прилично сресан,
на утрото пред компа пак застана.
Но да не мислите твори пиеса?
За мафията книга той захвана!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
Поздрави!
