12.01.2017 г., 7:52 ч.  

Нима за всички типове съм писал 

  Поезия » Хумористична
285 2 5

Издаде първа книга сатирика,

представиха я, както подобава.

Колегите го мило поздравиха,

размекна се душата му корава.

 

А  през нощта поетът засънува:

виновните за будните му нощи -

героите, във  книга обрисувал,

явиха му се в ролята на гости.

 

И стаичката взе да омалява

от толкова народ различен тука.

Та вдигна се една страхотна врява,

дори съседът, разгневен, почука.

 

Наред с чиновници и  политици,

свекърви, мутри, зетьове и  тъщи,

и анонимните алкохолици –

и те довтасали във тази къща!

 

И ето, че поетът се стъписа,

видял компанията  разнородна:

„Нима за всички типове съм писал?

Егати  мисията благородна!”

 

И всеки от тълпата неприветна,

за гушата напира  да го хване...

А мутрата  такъв  юмрук му светна,

отгоре сякаш рухна му тавана!...

 

Разсърдена от нещо яка тъща

от ъгъла го плаши със  метлата,

алкохоликът също му се мръщи –

в ръка държи  шише като граната!...

 

Студена пот обля  във миг поета,

за радост пък веднага се събуди:

„Добре, че проработи ми късмета,

че тези хубавци какви са луди!...”

 

Изкъпан, бръснат и прилично сресан,

на утрото пред компа пак застана.

Но да не мислите твори  пиеса?

За мафията книга той захвана!...

 

 

 

 

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Веси!...Ще бъдеш първата, която ще го разбере...Само ме подсети по някое време...Поздрави и на теб!...
  • Ще ми бъде интересно продължението Поздрави!
  • Ани, Василка, благодаря ви!...
  • Страшничко си е било. Поздрави!
  • Не ми се мисли след следващия сън какво ще е...
    Най-вероятно поетът ще се въоръжи до зъби.
Предложения
: ??:??