Нима за всички типове съм писал
Издаде първа книга сатирика,
представиха я, както подобава.
Колегите го мило поздравиха,
размекна се душата му корава.
А през нощта поетът засънува:
виновните за будните му нощи -
героите, във книга обрисувал,
явиха му се в ролята на гости.
И стаичката взе да омалява
от толкова народ различен тука.
Та вдигна се една страхотна врява,
дори съседът, разгневен, почука.
Наред с чиновници и политици,
свекърви, мутри, зетьове и тъщи,
и анонимните алкохолици –
и те довтасали във тази къща!
И ето, че поетът се стъписа,
видял компанията разнородна:
„Нима за всички типове съм писал?
Егати мисията благородна!”
И всеки от тълпата неприветна,
за гушата напира да го хване...
А мутрата такъв юмрук му светна,
отгоре сякаш рухна му тавана!...
Разсърдена от нещо яка тъща
от ъгъла го плаши със метлата,
алкохоликът също му се мръщи –
в ръка държи шише като граната!...
Студена пот обля във миг поета,
за радост пък веднага се събуди:
„Добре, че проработи ми късмета,
че тези хубавци какви са луди!...”
Изкъпан, бръснат и прилично сресан,
на утрото пред компа пак застана.
Но да не мислите твори пиеса?
За мафията книга той захвана!...
© Роберт All rights reserved.
Поздрави!
