Сърца на птици
Крилатите са другата порода
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна,
която сам животът им плете,
а любовта е скритата им тайна,
по-чиста от сърцето на дете.
Над пропастите вярата е мост и
надеждата не рядко ги теши,
а чудесата – слънчеви и прости
крилата са на техните души.
И не, че са съвсем неуязвими,
но крият вещо своята печал.
В съня на вятър, в шепичката рими.
Сърца на птици Господ им е дал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
