16.07.2013 г., 20:18

Сърцата да си разменим

576 0 1

За слънце отварям очите

да влезе във мене живот.

Във вени да влязат лъчите.

Сърцето да стане пилот.

 

И тъй озарен да политна

към твоята чиста душа.

И в пътя дори да залитна

посоката аз не греша.

 

И слънце във теб да оставя,

да влезе и в тебе живот.

А слънчев лъч да ни представя

там - горе - в небесния свод.

 

Да тлеем и двамата, мила,

додето накрай изгорим.

Останали вече без сила,

сърцата си да разменим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...