За слънце отварям очите
да влезе във мене живот.
Във вени да влязат лъчите.
Сърцето да стане пилот.
И тъй озарен да политна
към твоята чиста душа.
И в пътя дори да залитна
посоката аз не греша.
И слънце във теб да оставя,
да влезе и в тебе живот.
А слънчев лъч да ни представя
там - горе - в небесния свод.
Да тлеем и двамата, мила,
додето накрай изгорим.
Останали вече без сила,
сърцата си да разменим!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
