За слънце отварям очите
да влезе във мене живот.
Във вени да влязат лъчите.
Сърцето да стане пилот.
И тъй озарен да политна
към твоята чиста душа.
И в пътя дори да залитна
посоката аз не греша.
И слънце във теб да оставя,
да влезе и в тебе живот.
А слънчев лъч да ни представя
там - горе - в небесния свод.
Да тлеем и двамата, мила,
додето накрай изгорим.
Останали вече без сила,
сърцата си да разменим!
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
