Сърце
Какво е туй сърце, бе Боже!
Какво е, дявол да го вземе!
Да си трае то не може!
Прегръща всяко нежно семе!
Оплита се в остри бодли!
Мята се в гърдите и кърви!
Но, не спира да се бори.
На глухите безспир говори!
На слепите ръка подава
и за доброто не допуска забрава!
И как, о Боже и дяволи проклети!
Как не се умори да свети?!
Как от безкръвие не изстина?!
Отворило врати за мнозина!
Когато си ида и легна в земята,
над гроба ми ще живее светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
