Какво е туй сърце, бе Боже!
Какво е, дявол да го вземе!
Да си трае то не може!
Прегръща всяко нежно семе!
Оплита се в остри бодли!
Мята се в гърдите и кърви!
Но, не спира да се бори.
На глухите безспир говори!
На слепите ръка подава
и за доброто не допуска забрава!
И как, о Боже и дяволи проклети!
Как не се умори да свети?!
Как от безкръвие не изстина?!
Отворило врати за мнозина!
Когато си ида и легна в земята,
над гроба ми ще живее светлината.
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
