9.06.2009 г., 18:03

Сърце

1.1K 0 0

Принцеси, издигнати на пиедестал,
реалност и фантазия преплетени,
пясъчни основи на дворци,
докъде си решил да стигнеш?

Кажи ми.... докъде си решил?
Чуй приятелския ми съвет...
спри докато е време, всичко ще се срине.
Ще се нараниш неизлечимо.

Стига се лута в нереални светове,
тази битка няма да я спечелиш,
не подритвай така живота си, 
той не е една щастлива карта...

Остави я, тя е просто твърде добра,
тя е просто нещо нереално за теб.
Послушай ме, мисля ти доброто,
вече го изпита веднъж, не ти ли стига?

Отиди надалеч и чакай по-добро време,
то ще дойдем поднасяйки ти шанса да обичаш.
Просто замини, послушай ме, мисля ти доброто,
чуй ме, сърце мое, не ме погубвай пак!

 

                                                                      09.06.2009 12:27

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...