9.06.2009 г., 18:03

Сърце

1.1K 0 0

Принцеси, издигнати на пиедестал,
реалност и фантазия преплетени,
пясъчни основи на дворци,
докъде си решил да стигнеш?

Кажи ми.... докъде си решил?
Чуй приятелския ми съвет...
спри докато е време, всичко ще се срине.
Ще се нараниш неизлечимо.

Стига се лута в нереални светове,
тази битка няма да я спечелиш,
не подритвай така живота си, 
той не е една щастлива карта...

Остави я, тя е просто твърде добра,
тя е просто нещо нереално за теб.
Послушай ме, мисля ти доброто,
вече го изпита веднъж, не ти ли стига?

Отиди надалеч и чакай по-добро време,
то ще дойдем поднасяйки ти шанса да обичаш.
Просто замини, послушай ме, мисля ти доброто,
чуй ме, сърце мое, не ме погубвай пак!

 

                                                                      09.06.2009 12:27

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...