29.03.2008 г., 9:13

Сърце

914 1 9
 

СЪРЦЕ

 

Колко струва човешката обич?

Колко тежи едно бедно сърце?

На момчето, пораснало в труд и неволи.

На наивното старо момче.

 

То на всеки прощавало с лека усмивка,

надживяло житейските клюки и смях.

От много обиди то помъдряло.

От дете се превърнало в юноша плах.

 

През годините трудни то възмажало

и се превърнало в старо момче.

Всичката земна мъка събрало

в свойто голямо, човешко сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...