29.03.2008 г., 9:13

Сърце

908 1 9
 

СЪРЦЕ

 

Колко струва човешката обич?

Колко тежи едно бедно сърце?

На момчето, пораснало в труд и неволи.

На наивното старо момче.

 

То на всеки прощавало с лека усмивка,

надживяло житейските клюки и смях.

От много обиди то помъдряло.

От дете се превърнало в юноша плах.

 

През годините трудни то възмажало

и се превърнало в старо момче.

Всичката земна мъка събрало

в свойто голямо, човешко сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...