Mar 29, 2008, 9:13 AM

Сърце

  Poetry » Other
907 1 9
 

СЪРЦЕ

 

Колко струва човешката обич?

Колко тежи едно бедно сърце?

На момчето, пораснало в труд и неволи.

На наивното старо момче.

 

То на всеки прощавало с лека усмивка,

надживяло житейските клюки и смях.

От много обиди то помъдряло.

От дете се превърнало в юноша плах.

 

През годините трудни то възмажало

и се превърнало в старо момче.

Всичката земна мъка събрало

в свойто голямо, човешко сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...