Сърце
А може би, някъде в тъмното има,
далече, далече - след тази гора,
жена, със която, дори и в пустиня,
ти, никога няма да търсиш вода?
И също очаква, теб нощем сънува,
минути, тъй дълги, навярно брои,
в очите красиви сълзиците плуват,
с молитва гореща - устата мълви.
Дали е красива? Та ти се шегуваш?
Чуй: Само за миг ще запали война.
Реши ли, че думите нечии струват,
ще пада в нозете ѝ мъжкият свят!
С тез алени устни, косите от свила,
що хвърля отблясък на чер абанос,
снагата, прилична докрай на богиня!
В картина, тя сякаш живее... Дано,
ти, синко докоснеш, ръцете и топли,
знай, къси са дните. А той бързо тече.
Кой път е към нея? До болка е просто:
Ти слушай единствено свойто сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
