Сърце
А може би, някъде в тъмното има,
далече, далече - след тази гора,
жена, със която, дори и в пустиня,
ти, никога няма да търсиш вода?
И също очаква, теб нощем сънува,
минути, тъй дълги, навярно брои,
в очите красиви сълзиците плуват,
с молитва гореща - устата мълви.
Дали е красива? Та ти се шегуваш?
Чуй: Само за миг ще запали война.
Реши ли, че думите нечии струват,
ще пада в нозете ѝ мъжкият свят!
С тез алени устни, косите от свила,
що хвърля отблясък на чер абанос,
снагата, прилична докрай на богиня!
В картина, тя сякаш живее... Дано,
ти, синко докоснеш, ръцете и топли,
знай, къси са дните. А той бързо тече.
Кой път е към нея? До болка е просто:
Ти слушай единствено свойто сърце!
© Ангел Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хващай пътя,няма време!
)
Поздрав! -
Благодаря Ви!
-
Прекрасно стихо!
Поздрави! -
Представих си тази бленувана жена- така добре си я описал! А колкото до сърцето- то винаги знае пътя... Поздрав!
-
А в морето на любовта, няма да търсиш бряг! Хареса ми!
-
Да, някъде има такава жена..!
Прелестен стих!
Поздравления! -
Много хубаво стихотворение,с чувство и стремеж към любовта,която прави децата ни щастливи,а и ние покрай тях.Поздрав!
-
Щом слушаш сърцето си и чуваш шепота на любовта, а тя, както знаем е сляпа, затова...всяка желана, обичана и вдъхновяваща жена приема чертите на мечтана, красива богиня, на която с радост се обрича влюбеният. Много ми хареса, Ангел, почувствах възхитителното ти чувство. Връщам се вече, макар засега само като читател, и съм щастлива, че първо прочетох твоето нежно състояние. Прекрасен ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че се отби!