СЪРЦЕ
То бърза, все бърза за някъде
и бие в гърдите ми лудо.
Така е жестоко понякога,
че жива съм сякаш по чудо…
С горещия порив на устрема
безумно препуска в нощта
със сляпата вяра във утрото
и в някоя болна мечта.
Притиснала с длани клепачите,
заспивам едва призори,
когато лъжливото щастие
купува се всъщност с пари…
© Христина Радомирова Всички права запазени