СЪРЦЕ
То бърза, все бърза за някъде
и бие в гърдите ми лудо.
Така е жестоко понякога,
че жива съм сякаш по чудо…
С горещия порив на устрема
безумно препуска в нощта
със сляпата вяра във утрото
и в някоя болна мечта.
Притиснала с длани клепачите,
заспивам едва призори,
когато лъжливото щастие
купува се всъщност с пари…
© Христина Радомирова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
