27.05.2011 г., 19:55

Сърце и разум

645 0 0

                СЪРЦЕ И РАЗУМ.

 

Спри се! Престани КУМИРА СИ

                                                  да гониш!

С болезнени въздишки

                 по угаснала любов

                                      сълзи да рониш...

Що значи то?

Сред гробище да ровиш

             във пръста

                           с окървавени пръсти?

И защо? За да изровиш ТРУП?

Пробуден РАЗУМЪТ отсича: Стига!

                    Мъртвец от гроба

                                            не се вдига! 

Сърцето клето, разумът не чува

                        и до пръсване лудува!

Като малка птичка в клетка.

Докато рухне

                        със пречупени

                                                    криле...

И от най-искрящата жарава

                   накрая

                              само пепелта

                                                  остава...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....